Дните, в които ние, българите почитаме паметта на героите, извоювали правото ни да се наричаме БЪЛГАРИ са свързани с героични победи или с героична смърт. Денят, в който почитаме Васил Иванов Кунчев като българският апостол на свободата ни кара и да се обърнем към нашите души - изпълнихме ли завета му, постигнахме ли мечтата му, достойни българи ли сме?
Затова и вълнението, с което учениците от 7"в" клас рецитираха разтърсващата елегия на другия български духовен великан - Христо Ботев "Обесването на Васил Левски", беше разбираемо, а изпълнението им - трепетно и вдъхновено.
Учениците написаха писмо до Левски със своите мисли какво биха му казали сега, ако беше сред нас:
"Народът на България е благодарен за всичко, което някога си направил! Ти си Апостолът. България в днешно време е много различна!"…
"Благодаря и извинявай! Благодаря ти за твоя труд, извинявай - за нашите дела! Вярвам, че ако ние бяхме твои съвременници, щяхме да ти помогнем!"...
"Бих искала да ти кажа, че нямаше да ти хареса живота през 2026 година заради разминаванията в ценностите на хората сега и на тези, живели по твое време! Много малко хора се борят за истината сега... Аз, самата осъзнавам колко много си ни дал и мисля, че не ти отдавам достатъчно почит..."
"Ти си България!"
